Зов за валидация, странно ли е да си мисля така?

Бих искал да споделя нещо, което ме мъчи откосор. Започнах да се чудя, дали аджеба съм нормален, защото си мисля, че поведението на приятелката ми е причина за новопоявилите ми се проблеми.

С нея сме заедно от 3 години, живеем заедно от две.
Откакто живеем заедно започнаха да ѝ се показват "рогата" и поведението и започна да ми се отразява на психическоро здраве, по-висока тревожност, по-ниска себе-оценка и самочувствие, повече изблици на гняв, появи се някаква несигурност (insecurity) спрямо връзката ни.

Като цяло тя е мила, любвеобилна и грижовна. Но повединието ѝ във всекидневието ми действа много задушаващо и почти не минава ден, в който да не си мисля за прекратяване на връзката, може би единствено ако са минали няколко дни в които това поведение не се е изразявало толкова силно.
Ходили сме на психолог, не помогна особено.

Та, оплаква се от всичко и всеки, приятелите ѝ се менят често, повечето трудно ги задържа (но все пак си има няколко, с които си поддържат комуникация от доста време (явно са свикнали или толерират, не знам).
Прибира се от работа, първото, което прави е да се оплаче колко много е работила (работи 9-6), постоянно оф-ка и пуф-ка. Мързелива е като цяло, когато се захване с домакинска работа, се почва един патос и драми, сякаш трябва да мъкне 5 чувала с чакъл наведнъж.

Физическа работа трудно се наема да върши, примерно когато нямам възможност да изхвърля боклука (бързал съм за работа и съм забравил да речем), а той се е насъбрал в по-обилни количества и вече започва леко неприятна миризма, тя няма да се заеме да го извхръли, въпреки че има възможност, понеже е била все още вкъщи, но задължително ще ме нахока, за това че не съм го изхвърлил, когато се прибера (защото ѝ миришело, лол). (боклука ни не е бил повече от 3-4кг макс, за сравнение едно малко кученце тип болонка тежи толкова, а тях няма проблем да ги мъкне)

Повишава тон и вика за дреболии. Не търпи особено да съм някъде навън, с когото и да било, примерно - посещавам родителите си доста често след работа, като ако закъснея с прибирането вкъщи с 30мин се започват звънене и въпроси (къде си, с кого си, кога се прибираш, наистина ли ще се прибираш тогава, ама наистина ли, обещаваш ли). В общи линии упражнява много контрол, което измаря много. Отделно иска постоянна валидация, сладка ли съм, красива ли съм, обичаш ли ме. Докато съм в офиса и съм залят от работа ми пише нещо, ако не отговоря в рамките на час, започва да търси колегите ми, какво съм правил, защо не съм отговарял (била се притеснявала), или директно ми звъни, за да ме пита защо не ѝ отговарям на скапаните съобщения, които в крайна сметка дори не са важни, пратила ми снимка на някаква дреха, дали съм я бил харесвал.

Отделно от това, факта, която най-много ме подтиска е, че наскоро наш близък ѝ намекна за проблемното ѝ отношение (по много заобиколен и дипломатичен начин), тя почти с гордост директно го изтъкна и излезе, че за нея едва ли не, не е проблем. В случая бяхме в стая с още хора и всички се смутиха малко или много.

Финансовата и култура е нулева, харчи си заплатата за всякакви простотии. Живеем на квартира, аз плащам наема и всички сметки. В началото още се разбрахме да делим, тя да плаща сметките, аз наема, съотношението е 3:1, понеже тя разполага с по-малко финанси. Дава ми пари за сметките супер разпокъсано, може би откакто сме на квартира е заделила пари за общо 4-5 месеца от две години. Иначе ходи по заведения в седмицата поне по веднъж, купува си дрехи и аксесоари всяка седмица по 1-2 пъти, най-ударно след заплата.

Тези неща се изряват и по много други начини, няма да ми стигне лимита на поста да давам примери :D